Ma rose éternelle

Автори - Douce Mélodie

Изпълняват - Douce Mélodie

Douce Mélodie
YouTube

Français

Ma rose éternelle

Sous la lune pâle de Montmartre,
les années tombaient comme des feuilles trop légères.
Mon cœur gardait un jardin fermé, sans voix.
Chaque soir, le vent dispersait le peu de fièvre,
et le monde oubliait ses douceurs d’autrefois.

Puis tes mains ont cueilli ma solitude,
et le temps s’est défait de son manteau trop lourd.
Une seule rose a fleuri dans ma poitrine,
et la nuit s’est remise à croire au jour.

Tu es ma rose éternelle,
celle qui veille au feu de mes nuits.
Même quand le vent se lève et me blesse,
ma vie reprend couleur contre toi.

Tu es ma rose éternelle,
celle qui ne cède rien à l’hiver.
Dans le velours vivant de tes pétales,
je retrouve un soleil sur la terre.

Les hivers sont venus, puis se sont retirés sans bruit,
et ta fleur a gardé son parfum d’été.
Les réverbères de Paris tremblent pour nous dans la brume,
et chaque pavé retient ton nom comme un secret.

Je ne crains plus le temps dans sa course sans grâce,
car dans tes bras, chaque seconde apprend à durer.
Tu changes mes larmes en perles de rosée,
et mon cœur recommence au souffle d’un avenir.

Même si demain les roses du monde se fanent,
même si la vie nous égare un instant,
un seul reflet de toi dans la buée d’une vitre
suffit pour rendre au soir sa douceur d’antan.

Tu es ma rose éternelle,
celle qui veille au feu de mes nuits.
Même quand le vent se lève et me blesse,
ma vie reprend couleur contre toi.

Tu es ma rose éternelle,
celle qui ne cède rien à l’hiver.
Et je renais sans bruit dans ton ombre de velours,
avec toi, pour l’éternité.

Източник

English

My Eternal Rose

Beneath the pale moon of Montmartre,
the years were falling like leaves too light.
My heart kept a closed garden, without a voice.
Every evening, the wind scattered what little fever remained,
and the world forgot its sweetness of former days.

Then your hands gathered my solitude,
and time slipped off its heavy cloak.
A single rose bloomed within my chest,
and the night began to believe in day again.

You are my eternal rose,
the one that watches over the fire of my nights.
Even when the wind rises and wounds me,
my life regains its colour close to you.

You are my eternal rose,
the one that yields nothing to winter.
In the living velvet of your petals,
I find the sun again upon the earth.

The winters came, then withdrew without a sound,
and your flower kept its summer fragrance.
The streetlamps of Paris tremble for us in the mist,
and every paving stone holds your name like a secret.

I no longer fear time in its graceless course,
for in your arms, every second learns to last.
You turn my tears into pearls of dew,
and my heart begins again with the breath of a future.

Even if tomorrow the roses of the world should fade,
even if life should lead us astray for a moment,
one single reflection of you in the mist of a window
is enough to give the evening back its former sweetness.

You are my eternal rose,
the one that watches over the fire of my nights.
Even when the wind rises and wounds me,
my life regains its colour close to you.

You are my eternal rose,
the one that yields nothing to winter.
And I am reborn in silence within your velvet shadow,
with you, for eternity.

Източник

Български

Моята вечна роза

Под бледата луна на Монмартър
годините падаха като прекалено леки листа.
Сърцето ми пазеше затворена градина, без глас.
Всяка вечер вятърът разпиляваше последните искри,
а светът забравяше нежността си от някогашни дни.

После твоите ръце прибраха моята самота
и времето свали от себе си твърде тежкото си наметало.
Една-единствена роза разцъфна в гърдите ми
и нощта отново започна да вярва в деня.

Ти си моята вечна роза,
онази, която бди над огъня на моите нощи.
Дори когато вятърът се надигне и ме нарани,
животът ми връща цвета си до теб.

Ти си моята вечна роза,
онази, която не отстъпва пред зимата.
В живото кадифе на твоите листенца
аз отново намирам слънце върху земята.

Зимите идваха, после си отиваха без шум,
а твоето цвете запази летния си аромат.
Парижките улични фенери трептят за нас в мъглата,
и всеки павиран камък пази името ти като тайна.

Вече не се боя от времето в неговия безмилостен ход,
защото в твоите ръце всяка секунда се учи да трае.
Ти превръщаш сълзите ми в перли от роса,
и сърцето ми започва отново с дъха на едно бъдеще.

Дори ако утре розите на света увехнат,
дори ако животът ни заблуди за миг,
един-единствен твой отблясък в замъглено стъкло
е достатъчен, за да върне на вечерта някогашната ѝ нежност.

Ти си моята вечна роза,
онази, която бди над огъня на моите нощи.
Дори когато вятърът се надигне и ме нарани,
животът ми връща цвета си до теб.

Ти си моята вечна роза,
онази, която не отстъпва пред зимата.
И аз се раждам отново, без шум, в твоята кадифена сянка,
с теб, за вечността.

Източник