Български
Душа
Този град безсънен
без печал ни пръсна
Всичко нежно, всичко грешно
между нас виновно оглуша.
Само ти остана
в мен като камбана
да звучиш под удара, душа.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро, колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар в мен
да звъни.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро, колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар в мен
да звъни.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.
English
Soul
This sleepless city
scattered us without sorrow
Everything that's tender, everything that's sinful,
it went deaf guiltily, between us.
Only you've left
inside me, like a bell,
to sound with the hit, soul.
In this bottomless city
your scream sank.
How wise it is, how mean it is,
you have turn everyone into stone in your memory.
But why did it stay
this soul, like a bell
until my death, it rings inside me
after every hit1.
In this bottomless city
your scream sank.
How wise it is, how mean it is,
you have turn everyone into stone in your memory.
But why did it stay
this soul, like a bell
until my death, it rings inside me
after every hit.
But why did it stay
this soul, like a bell
until my death, it rings inside me
after every hit.